четвъртък, 1 август 2013 г.

Диабетична торта





Необходими продукти:
/за торта с диаметър около 16см/
  • 1 пакет бисквити с фруктоза ( или подсладител)
  • 50 гр. краве масло
  • 400 мл заквасена сметана
  • 3 шоколада "Елегант"
  • 2 десертчета "Синеморец" (без захар)
  • малини за декорация





Начин на приготвяне:

    - бисквитите се смилат на трохи. Добавя се разтопеното масло и се обърква добре;
    - във форма за кейк се изсипва готовата смес и се притиска много добре с лъжица.
      Поставя  се в хладилник да стегне (около 30 мин.);
    - в дълбок съд се разбива заквасената сметана с миксер. Към нея се добавят два
      разтопени шоколада "Елегант";
    - готовият крем се изсипва върху блата и се връща отново в хладилника за
      около 30 мин.;
    - третият шоколад се разтопява и  се ползва като покритие;
    - от десертчетата "Синеморец" се режат тънки ленти, с които се декорира отстрани.
      Останалата част се накълцва на малки парченца и се декорира отгоре. Нареждат се
       малините;


Хитринка:
За да си направя форма за кейк,  използвах   изрязан ринг от  голяма  бутилка с минерална вода (8л).





Добър апетит!













четвъртък, 23 май 2013 г.

„Зеленото сирене” от Черни Вит



През февруари имах удоволствието да снимам един изключителен български продукт.
За него, зеленото сирене,  ще ни разкаже Цони. Нейното семейство произвежда и слави този деликатес.






Имало едно време....
Има го и сега – красиво село, приютило се в пазвите на Балкана. Черни Вит. От май до октомври тук е зелено, зелено, зелено. Гората, тревата, дворовете – докъдето ти стига погледа - море от зеленина. И точно тук, в това зелено царство се крие тайната на един уникален продукт – „Зеленото сирене” от Черни Вит.
Историята на откриването му е колкото интересна, толкова и невероятна.
През 2007 година група италианци обикалят Балканите  и издирват интересни млечни продукти. Те са членове на еко-гастрономическата организация Slow Food, която се занимава със съхраняване и популяризиране на традиционни продукти и рецепти в целия свят. Сред тях е и председателят на Фондация за биологично биоразнообразие на Slow Food, Пиеро Сардо.
 Дали е случайно или пък не дотам, но  приятел на съпруга ми ни се обади и помоли да посрещнем групата и да им покажем какво и как се прави от мляко в Черни Вит. Докато умувахме какво би било добре да им покажем, съпруга ми се сети, че в детството си е ял сирене, на което хората казвали „зеленясало” и според него било много вкусно. (Ще направя уговорката, че аз не съм родена в този край и не познавах вкуса му до този момент).




 Започнахме да разпитваме по-възрастните хора, но всички казваха, че от години вече сиренено „не зеленясва”, други допълваха, че е така, откакто се започнало използването на пластмасовите съдове за съхранението му. Продължихме да разпитваме  и накрая ни насочиха към дядо Кольо и баба Неда, които гледат овцете си високо в планината и още слагали сиренето в дървени качéта. И намерихме – парченце сирене колкото кибритена кутийка. Тогава го видях за първи път (и го помирисах ).
През юни организирахме срещата, като представихме различни видове сирене – козе, краве, овче, кисели млека, кротмач, кашкавал и всичко, което се сетихме, приготвено с тези продукти. И на отрупаната маса, сред изобилието от млечни продукти се спотайваше една малка чинийка с въпросното сирене. До момента, в който го забеляза Пиеро Сардо. Той разбута всичко около него, започна да го оглежда, да го мирише, като повтаряше непрекъснато Incredibile, incredibile и говореше бързо, бързо на италиански. След като еуфорията поутихна, стана ясно, че до този момент специалистите  са смятали, че плесенни сирена на съществуват на Балканския полуостров. А изведнъж, тук, в сърцето на Балкана се появява точно такъв продукт.
 От този момент нататък започна нашият период на търсения, откривателства, успехи и неуспехи. Трябваше да намерим начин да „правим” сирене, за което хората казваха, че „то просто си става”. Никой никога не беше си поставял за цел да накара сиренето си да „зеленяса”. В началото следвахме принципа проба-грешка, проба-грешка, малък успех, колкото да не се отчайваме и пак проба-грешка.....Докато не се появи Гаярин, специалист по сирена от Италия, който Slow Food ни осигури като консултант. Той проследи целия процес – от издояването на млякото до крайния продукт, анализира го, посочи ни грешките и даде своите насоки. И, разбира се, нещата поеха в съвсем друга посока – вече имахме продукт.
И в този момент, ако живеехме не в България, а в някоя „нормална” държава, щяхме да сме собственици на  малък семеен бизнес, да отглеждаме животни, да обработваме земята и да произвеждаме и продаваме един уникален продукт. И щяхме да сме доволни и горди с труда си. За съжаление и днес, 6 години по-късно, това все още е невъзможно. Защото нашата държава  не иска да признае, че съществуват традиционни продукти и методи на производство, които представляват ценност за нашата култура, за националната ни идентичност. За справка в Италия съществуват повече от  4000 такива, които държавата подкрепя и промотира. Но както и да е, аз имам вяра, че нещата ще се променят, защото това е единствения възможен начин и съществуването на организация като Slow Food, с нейните 150 000 членове, го доказва.
 През тези години сме имали страшно много забавни случки и емоционални моменти, свързани със Зеленото сирене. За тях ми се иска да Ви разкажа.
През 2008 година съпругът ми представяше сиренето в наш петзвезден хотел. Т.к. (естествено) не  бил допуснат в кухнята, той дал необходимите инструкции за сервирането му. Каква била изненадата, когато  видял сиренето в чиниите без прашинка зелена плесен върху него. Готвачът просто я остъргал!
 Най-емоционални, разбира се, са пътуванията на форумите на Slow Food. Всяка четна година в Торино се провежда Terra Madre – световна среща на производители, готвачи, дегустатори, специалисти и любители гастрономи, както  и десетки хиляди посетители. А всяка нечетна в гр. Бра – Slow Cheese, което пък е изложение на млечни продукти. Невероятно е усещането да попаднеш сред пъстротата на над 100 страни от целия свят, да се докоснеш до езика, музиката и разбира се, храната на всяка от тях. Там разбираш колко малък е светът, че нямат значение географските граници, езиковите различия или религията,  когато хората са обединени от една идея и защитават една справедлива кауза, а именно – правото да произвеждат традиционната си храна, по начин запазващ природата и да получават достойно заплащане за труда си.
 Но темата беше за Зеленото сирене. На тези форуми продуктът ни е изключително добре приет. Специалистите го поставят сред първите 10 сирена в неговия клас. Уникалността му се състои в два факта. Първо, то се прави на основата на бяло саламурено сирене, произведено от сурово овче или козе мляко. Поради това, въпреки че се покрива с Рокфорова плесен, Зеленото сирене се различава по вкус от класическите сини сирена. Второ,  плесента се самозаражда върху сиренето, т.е. тя не се внася допълнително. Причината се крие в климата тук, в Черни Вит – подходящо съчетание на влажност и температура. Затова и Зеленото сирене е сезонен продукт – „става” от октомври до март-април. Тъй като то е жив продукт, вкусовите му качества се променят с течение на времето и всеки може да открие в него своето сирене в даден момент от зреенето.
 А как се консумира? С добри приятели на чаша вино, разбира се.



С мед.




С качествен шоколад.









Но това е класика, а предполагам вече е станало ясно, че ние сме хора на предизвикателствата. И приятелите ни също. Един от тях е готвач и благодарение на него представите ми за сиренето като храна доста се промениха. Той сътвори шоколадови трюфели, бонбони, сладолед и панакота със Зелено сирене, вложи го спаначени бомбички и чийз кейк
У дома също развихрихме фантазията си – пълнихме го в сини сливи,  правихме „песто” от сушена коприва и сирене, в паста, за пица, за брускети, за  различни сосове,...


Предлагам на вниманието ви 2 рецепти: 



ШОКОЛАДОВИ ТРЮФЕЛИ СЪС ЗЕЛЕНО СИРЕНЕ

Необходими продукти:
100 гр. черен шоколад (най-добре такъв за готвене)
150 мл животинска сметана
50 гр. Зелено сирене
Прясна мента или ментов сироп
Горчиво какао за овалване

Шоколадът се разтопява на водна баня и при непрекъснато бъркане се добавя сметаната. Сместа се оставя да изстине (5-8 часа, в зависимост от температурата). Сиренето се намачква с вилица и се смесва с ментата. Оформят се малки топченца, които след това се обвиват в шоколад. Готовите трюфели се овалват в какао. Консумират се след няколко часа (за по-нетърпеливите може и веднага).


БРУСКЕТИ С КОПРИВЕНО „ПЕСТО”

За пестото:
2-3 с.л. сушена коприва
30 гр. настъргано Зелено сирене (най-добре на етап полуизсъхнало)
Зехтин (количество за получаване гъста каша)
/Количествата могат да се променят в зависимост от вкуса на всеки/

Една франзела се нарязва на филийки и се слага във фурната да се препече. Като се зачервят филийките се обръщат, намазват се с пестото и се връщат във фурната да се препекат и от другата страна. Идеята е да станат много хрупкави, такаче не заменяйте франзелата с обикновен хляб. 

За контакти: http://greencheese.eu/   

неделя, 12 май 2013 г.

Бобена салата със сушени домати и дижонска горчица


 Салата, салата, колко да е салата .... като се има предвид колко  хранителен е бобът. Но по - важното е, че предлагам една вкусна рецепта с умерено пикантен вкус. 

 Защо дижонска горчица ? 
Защото това и истинската горчица, съдържаща семена синап и не съдържаща захар. И тук е нужно да се чете етикета, преди покупка, защото на пазара има няколко "дижонски" , но само една е истинсиката.


Необходими продукти

  • 200гр. зрял фасул
  • 30 гр. сушени домати
  • 2 стръка пресен чесън
  • 1 краставица
  • 5-6 листа пресен джоджен
  • хималайска сол
  • ябълков оцет
  • студенопресовано олио
  • дижонска горчица

Начин на приготвяне:

Необходимо е да се прояви доза  далновидност. Бобът трябва да се накисне за 14 -16 часа, а сушените домати  поне 1-2 часа, във филтрирана (чиста) вода.

- сварява се бобът и се отцежда;
- в подходящ съд се поставя нарязаният пресен чесън;
- добавят се накълцаните след накисване домати и след това бобът;
- добавят се подправките - оцен , сол, мазнина, нарязаните листа пресен джоджен
и се разбърква добре;
- краставицата може да е на резени като декорация , може и част от нея на дребни 
кубчета към салатата;
- добавяте дижонска горчица на вкус;



Добър апетит!










сряда, 1 май 2013 г.

Сурова спаначена супа с маслини в купички от хляб



В последно време експериментирам на тема "смути". Оказа се, че за момента най-много ми допада вариант "течна зелена салата" или иначе казано, към листа спанак или маруля, в блендера  добавям и по някой  наличени зеленчук от хладилника.  Така се роди и днешното творение.

Необходими продукти:
 /за 2-3 порции/
  • 6-7 листа спанак
  • 1 краставица
  • 2 моркова/ 1/4 за декорация/
  • 1 домат
  • 2 стръка пресен чесън
  • 15-на маслини, без костилки
  • зехтин 
  • 1с.л. ябълков оцет
  • самардала сол
  •  хлебчета във формата на купа.
  • 300 мл вода

Аз използвах едно с маслини, едно със спанак и едно без добавки. 

Начин на приготвяне:

- добре измитите зеленчуци се накълцват на по-едри парчета и се слагат в блендер;
- добавя се водата  и се блендриа до получаване на еднородна смес;
- овкусява се със зехтин, сол и оцет ;
- при сервирането се добавят розички от морков и маслините, по желание и малко
пресен чесън;




Добър апетит! 





четвъртък, 25 април 2013 г.

Ориз басмати със зеленчуци,сушени домати и чесън





 За ориз басмати научих случайно, от едно кулинарно предаване. Толкова го похвалиха, така здравословен го представиха, че ме спечелиха от раз. След известно време, видях   в  магазинa кутии с ценните зрънца и купих, с големи очаквания. Резултатът ме очарова, бях пленена от аромата. Има много специфичен сладък аромат при готвене, зрънцата са дълги и не слепват.
 Виртуалните източниците
 потвърдиха, че това е висококачествен сорт ориз, много хранителен, с лесноусвояеми въглехидрати и протеини. Тялото се чувства прекрасно, когато му поднесем басмати.
 Днес реших, че ще го приготвя във вариант близък до ризото. 




Необходими продукти:
/за 4 порции/

  • 200 гр ориз басмати
  • 1/2 ч.ч. млад грах / ползвах прясно замразен/
  • 1/2 ч.ч млада царешица / ползвах прясно замразена/
  • 1/2 ч.ч броколи
  • 3-4 стръка пресен чесън
  • моркса сол
  • 1ч.л. смлян кориандър
  • 1ч.л. кимион
  • 1ч.л. джинджифил
  • мазнина за готвене
за мариноване на сушените домати
  • 10 парчета сушени домати
  • 3-4 с.л. зехтин (или друго олио)
  • 1-2 скилидки чесън
  • босилек


Начин на приготвяне:

- от предишния ден, сушените домати се измиват и накисват в малко вода за около 1час. След това се отцеждат и поставят в зехтина, заедно с накълцаниния чесън и босилека;
- в дълбока тенджера се загрява мазнината и после се добавя ориза за 1-2 мин, с постоянно бъркане;

- изсипва се водата, в пропорции, оказани на опаковката. На моята пише 1:3,5 части;
- след като заври се добавят граха, царевицата и розичките броколи;
- 5 мин преди да се отстрани от котлона се добавят подправките;
- пресният чесън се нарязва и смесва с маринованите сушени домати;
- готовият ориз се сервира гарниран със сушените домати;

Добър апетит!








събота, 20 април 2013 г.

Веган рожков течен шоколад




Обичам бързите рецепти. Докато се присетя и вече да е почти готово. Водена от този принцип, си забърках   шоколад. Не съдържа  животински продукти, идеален за всички, които не консумират такива временно (постещи) или по принцип (вегани). 



Необходими продукти:
/за една мини доза/


  • 2 с.л. кокосово масло
  • 1 с.л. вода
  • 1 с.л. кафява захар
  • 1,5 с.л. брашно от рожков
  • 1 ванилия
  • няколко зрънца хималайска сол
за  сервиране 

- ръжен хляб с квас / или друг по желание/
- сурови ядки кашу, нарязани на ситно
- сушени червени боровинки
- кокосови стърготини


Приготвяне:

-  кокосовото масло се разтопява, заедното с  водата ;
-  към него  се прибавя кафявата захар и се разбърква добре, докато се стопи;
-  добавя се  брашното от рожков, заедно с ванилията и зрънцата сол;
- с помощта на лъжица се разбърва  до гладка, еднородна смес.
- намазвате, гарнирате и хапвате.



Добър апетит!



четвъртък, 14 март 2013 г.

Пастет от нахут с чесън и ленено семе





Необходими продукти:

  • 200гр сварен нахут
  • 1с.л. смляно ленено семе
  • 1ч.л. коприва на прах
  • 1/3 връзка магданоз
  • 2-3 скилидки чесън
  • ябълков оцет
  • хималайска сол
  • студено пресовано масло по избор


Начин на проготвяне:

- Нахута се накисва с  малко сода бикарбинат за 24ч;
- сварява се и се блендира заедно с магданоза и чесъна;
- когато е готов пастета, се добавят предварително смляното ленено семе,
копривата на прах и се овкусява със сол, оцет и мазнина;

Добър апетит! 














събота, 9 февруари 2013 г.

Ароматни овесени кюфтенца



    Тези дни  съформука   сподели  впечатляващата рецепта. Оказа се чудесна алтернатива на месните кюфтета. Овесените ядки в комбинация с подправките,
образуват  ароматно,  здравословно блюдо, което кара тялото да се чувства добре. 
Леко ви е  и сте заситени.


Необходими продукти:

/ За около 20 бр. /

  • 400 гр. овесени ядки 
  • 200мл топла вода
  • 1 глава лук 
  • 2 яйца или 1/3 ч.ч смляно ленено семе
  • 5-6 с.л. лъжици шарлан ( или друга мазнина за готвене)
  • чубрица
  • черен пипер
  • кимион
  • хималайска сол
 За сервиране приготвих и  бадемова майонеза.

Начин на приготвяне:

- овесените ядки се смилат на трохи в кухненска резачка и се изсипват в дълбок съд;
- добавя се топлата вода и се разбърква добре. Като цяло сместа става по-скоро суха,
но това е временно;
- отново в резачката може да смелите лененото семе и  след него лука ( по отделно);
- добавят се останалите подправки, шарлана и се омесва с ръце;
- ако сместа е все така суха, може да се добави още малко вода;
- оформят се кюфтенцата и се нареждат в тава, постлана с хартия за печене. 
 Ако нямате хартия - тавата се подмазва добре с мазнина;


хитринки : 

 - За да оформяте по-лесно кюфтенцата, си подгответе купа с вода.
  Преди да вземете доза за оформяне - намокряйте ръцете си;
 - За да станат меки и по-вкусни, след изпичане, поставете кюфтенцата в купа с 
капак за 1-2 часа.




Добър апетит!








четвъртък, 7 февруари 2013 г.

чай Хънибуш



Хънибуш (Меденият храст) е рядко растение, срещащо се само в планините на източен Кейп /ЮАР/. Принадлежи към семейството на Ройбос и има изключително приятен аромат и естествено сладък вкус. Чаят Хъни буш е богат на изофлавони, куместани, лутсолин, флавони и много други биоактивни флавоноиди. Благодарение на тях,
чаят има следните ползи:
  •  антиоксидантни свойства;
  •  съдейства за регулацията на менструалния цикъл при жените и намаляват риска  от рак на гърдата и матката;
  • намалява риска от рак на простатата при мъжете;
  • намалява риска от остеопороза.
  • флавоноидите оказват благоприятен ефект върху мастната и въглехидратната обмяна и съдействат за поддържането на здравословни нива на холестерола и гликозата в кръвта. Имат антимикробни, антивирусни и противогъбични свойства.
  • биоактивните вещества в чая от Хъни буш подпомагат детоксикационните процеси и съдействат за защитата на черния дроб от вредни въздействия.
  • стимулира функцията на червата и намалява риска от запек.
  • съдейства на организма да се справя със стресови ситуации и нервно напрежение.
  • подтиска влечението към сладки храни.