четвъртък, 23 май 2013 г.

„Зеленото сирене” от Черни Вит



През февруари имах удоволствието да снимам един изключителен български продукт.
За него, зеленото сирене,  ще ни разкаже Цони. Нейното семейство произвежда и слави този деликатес.






Имало едно време....
Има го и сега – красиво село, приютило се в пазвите на Балкана. Черни Вит. От май до октомври тук е зелено, зелено, зелено. Гората, тревата, дворовете – докъдето ти стига погледа - море от зеленина. И точно тук, в това зелено царство се крие тайната на един уникален продукт – „Зеленото сирене” от Черни Вит.
Историята на откриването му е колкото интересна, толкова и невероятна.
През 2007 година група италианци обикалят Балканите  и издирват интересни млечни продукти. Те са членове на еко-гастрономическата организация Slow Food, която се занимава със съхраняване и популяризиране на традиционни продукти и рецепти в целия свят. Сред тях е и председателят на Фондация за биологично биоразнообразие на Slow Food, Пиеро Сардо.
 Дали е случайно или пък не дотам, но  приятел на съпруга ми ни се обади и помоли да посрещнем групата и да им покажем какво и как се прави от мляко в Черни Вит. Докато умувахме какво би било добре да им покажем, съпруга ми се сети, че в детството си е ял сирене, на което хората казвали „зеленясало” и според него било много вкусно. (Ще направя уговорката, че аз не съм родена в този край и не познавах вкуса му до този момент).




 Започнахме да разпитваме по-възрастните хора, но всички казваха, че от години вече сиренено „не зеленясва”, други допълваха, че е така, откакто се започнало използването на пластмасовите съдове за съхранението му. Продължихме да разпитваме  и накрая ни насочиха към дядо Кольо и баба Неда, които гледат овцете си високо в планината и още слагали сиренето в дървени качéта. И намерихме – парченце сирене колкото кибритена кутийка. Тогава го видях за първи път (и го помирисах ).
През юни организирахме срещата, като представихме различни видове сирене – козе, краве, овче, кисели млека, кротмач, кашкавал и всичко, което се сетихме, приготвено с тези продукти. И на отрупаната маса, сред изобилието от млечни продукти се спотайваше една малка чинийка с въпросното сирене. До момента, в който го забеляза Пиеро Сардо. Той разбута всичко около него, започна да го оглежда, да го мирише, като повтаряше непрекъснато Incredibile, incredibile и говореше бързо, бързо на италиански. След като еуфорията поутихна, стана ясно, че до този момент специалистите  са смятали, че плесенни сирена на съществуват на Балканския полуостров. А изведнъж, тук, в сърцето на Балкана се появява точно такъв продукт.
 От този момент нататък започна нашият период на търсения, откривателства, успехи и неуспехи. Трябваше да намерим начин да „правим” сирене, за което хората казваха, че „то просто си става”. Никой никога не беше си поставял за цел да накара сиренето си да „зеленяса”. В началото следвахме принципа проба-грешка, проба-грешка, малък успех, колкото да не се отчайваме и пак проба-грешка.....Докато не се появи Гаярин, специалист по сирена от Италия, който Slow Food ни осигури като консултант. Той проследи целия процес – от издояването на млякото до крайния продукт, анализира го, посочи ни грешките и даде своите насоки. И, разбира се, нещата поеха в съвсем друга посока – вече имахме продукт.
И в този момент, ако живеехме не в България, а в някоя „нормална” държава, щяхме да сме собственици на  малък семеен бизнес, да отглеждаме животни, да обработваме земята и да произвеждаме и продаваме един уникален продукт. И щяхме да сме доволни и горди с труда си. За съжаление и днес, 6 години по-късно, това все още е невъзможно. Защото нашата държава  не иска да признае, че съществуват традиционни продукти и методи на производство, които представляват ценност за нашата култура, за националната ни идентичност. За справка в Италия съществуват повече от  4000 такива, които държавата подкрепя и промотира. Но както и да е, аз имам вяра, че нещата ще се променят, защото това е единствения възможен начин и съществуването на организация като Slow Food, с нейните 150 000 членове, го доказва.
 През тези години сме имали страшно много забавни случки и емоционални моменти, свързани със Зеленото сирене. За тях ми се иска да Ви разкажа.
През 2008 година съпругът ми представяше сиренето в наш петзвезден хотел. Т.к. (естествено) не  бил допуснат в кухнята, той дал необходимите инструкции за сервирането му. Каква била изненадата, когато  видял сиренето в чиниите без прашинка зелена плесен върху него. Готвачът просто я остъргал!
 Най-емоционални, разбира се, са пътуванията на форумите на Slow Food. Всяка четна година в Торино се провежда Terra Madre – световна среща на производители, готвачи, дегустатори, специалисти и любители гастрономи, както  и десетки хиляди посетители. А всяка нечетна в гр. Бра – Slow Cheese, което пък е изложение на млечни продукти. Невероятно е усещането да попаднеш сред пъстротата на над 100 страни от целия свят, да се докоснеш до езика, музиката и разбира се, храната на всяка от тях. Там разбираш колко малък е светът, че нямат значение географските граници, езиковите различия или религията,  когато хората са обединени от една идея и защитават една справедлива кауза, а именно – правото да произвеждат традиционната си храна, по начин запазващ природата и да получават достойно заплащане за труда си.
 Но темата беше за Зеленото сирене. На тези форуми продуктът ни е изключително добре приет. Специалистите го поставят сред първите 10 сирена в неговия клас. Уникалността му се състои в два факта. Първо, то се прави на основата на бяло саламурено сирене, произведено от сурово овче или козе мляко. Поради това, въпреки че се покрива с Рокфорова плесен, Зеленото сирене се различава по вкус от класическите сини сирена. Второ,  плесента се самозаражда върху сиренето, т.е. тя не се внася допълнително. Причината се крие в климата тук, в Черни Вит – подходящо съчетание на влажност и температура. Затова и Зеленото сирене е сезонен продукт – „става” от октомври до март-април. Тъй като то е жив продукт, вкусовите му качества се променят с течение на времето и всеки може да открие в него своето сирене в даден момент от зреенето.
 А как се консумира? С добри приятели на чаша вино, разбира се.



С мед.




С качествен шоколад.









Но това е класика, а предполагам вече е станало ясно, че ние сме хора на предизвикателствата. И приятелите ни също. Един от тях е готвач и благодарение на него представите ми за сиренето като храна доста се промениха. Той сътвори шоколадови трюфели, бонбони, сладолед и панакота със Зелено сирене, вложи го спаначени бомбички и чийз кейк
У дома също развихрихме фантазията си – пълнихме го в сини сливи,  правихме „песто” от сушена коприва и сирене, в паста, за пица, за брускети, за  различни сосове,...


Предлагам на вниманието ви 2 рецепти: 



ШОКОЛАДОВИ ТРЮФЕЛИ СЪС ЗЕЛЕНО СИРЕНЕ

Необходими продукти:
100 гр. черен шоколад (най-добре такъв за готвене)
150 мл животинска сметана
50 гр. Зелено сирене
Прясна мента или ментов сироп
Горчиво какао за овалване

Шоколадът се разтопява на водна баня и при непрекъснато бъркане се добавя сметаната. Сместа се оставя да изстине (5-8 часа, в зависимост от температурата). Сиренето се намачква с вилица и се смесва с ментата. Оформят се малки топченца, които след това се обвиват в шоколад. Готовите трюфели се овалват в какао. Консумират се след няколко часа (за по-нетърпеливите може и веднага).


БРУСКЕТИ С КОПРИВЕНО „ПЕСТО”

За пестото:
2-3 с.л. сушена коприва
30 гр. настъргано Зелено сирене (най-добре на етап полуизсъхнало)
Зехтин (количество за получаване гъста каша)
/Количествата могат да се променят в зависимост от вкуса на всеки/

Една франзела се нарязва на филийки и се слага във фурната да се препече. Като се зачервят филийките се обръщат, намазват се с пестото и се връщат във фурната да се препекат и от другата страна. Идеята е да станат много хрупкави, такаче не заменяйте франзелата с обикновен хляб. 

За контакти: http://greencheese.eu/   

неделя, 12 май 2013 г.

Бобена салата със сушени домати и дижонска горчица


 Салата, салата, колко да е салата .... като се има предвид колко  хранителен е бобът. Но по - важното е, че предлагам една вкусна рецепта с умерено пикантен вкус. 

 Защо дижонска горчица ? 
Защото това и истинската горчица, съдържаща семена синап и не съдържаща захар. И тук е нужно да се чете етикета, преди покупка, защото на пазара има няколко "дижонски" , но само една е истинсиката.


Необходими продукти

  • 200гр. зрял фасул
  • 30 гр. сушени домати
  • 2 стръка пресен чесън
  • 1 краставица
  • 5-6 листа пресен джоджен
  • хималайска сол
  • ябълков оцет
  • студенопресовано олио
  • дижонска горчица

Начин на приготвяне:

Необходимо е да се прояви доза  далновидност. Бобът трябва да се накисне за 14 -16 часа, а сушените домати  поне 1-2 часа, във филтрирана (чиста) вода.

- сварява се бобът и се отцежда;
- в подходящ съд се поставя нарязаният пресен чесън;
- добавят се накълцаните след накисване домати и след това бобът;
- добавят се подправките - оцен , сол, мазнина, нарязаните листа пресен джоджен
и се разбърква добре;
- краставицата може да е на резени като декорация , може и част от нея на дребни 
кубчета към салатата;
- добавяте дижонска горчица на вкус;



Добър апетит!










сряда, 1 май 2013 г.

Сурова спаначена супа с маслини в купички от хляб



В последно време експериментирам на тема "смути". Оказа се, че за момента най-много ми допада вариант "течна зелена салата" или иначе казано, към листа спанак или маруля, в блендера  добавям и по някой  наличени зеленчук от хладилника.  Така се роди и днешното творение.

Необходими продукти:
 /за 2-3 порции/
  • 6-7 листа спанак
  • 1 краставица
  • 2 моркова/ 1/4 за декорация/
  • 1 домат
  • 2 стръка пресен чесън
  • 15-на маслини, без костилки
  • зехтин 
  • 1с.л. ябълков оцет
  • самардала сол
  •  хлебчета във формата на купа.
  • 300 мл вода

Аз използвах едно с маслини, едно със спанак и едно без добавки. 

Начин на приготвяне:

- добре измитите зеленчуци се накълцват на по-едри парчета и се слагат в блендер;
- добавя се водата  и се блендриа до получаване на еднородна смес;
- овкусява се със зехтин, сол и оцет ;
- при сервирането се добавят розички от морков и маслините, по желание и малко
пресен чесън;




Добър апетит! 





четвъртък, 25 април 2013 г.

Ориз басмати със зеленчуци,сушени домати и чесън





 За ориз басмати научих случайно, от едно кулинарно предаване. Толкова го похвалиха, така здравословен го представиха, че ме спечелиха от раз. След известно време, видях   в  магазинa кутии с ценните зрънца и купих, с големи очаквания. Резултатът ме очарова, бях пленена от аромата. Има много специфичен сладък аромат при готвене, зрънцата са дълги и не слепват.
 Виртуалните източниците
 потвърдиха, че това е висококачествен сорт ориз, много хранителен, с лесноусвояеми въглехидрати и протеини. Тялото се чувства прекрасно, когато му поднесем басмати.
 Днес реших, че ще го приготвя във вариант близък до ризото. 




Необходими продукти:
/за 4 порции/

  • 200 гр ориз басмати
  • 1/2 ч.ч. млад грах / ползвах прясно замразен/
  • 1/2 ч.ч млада царешица / ползвах прясно замразена/
  • 1/2 ч.ч броколи
  • 3-4 стръка пресен чесън
  • моркса сол
  • 1ч.л. смлян кориандър
  • 1ч.л. кимион
  • 1ч.л. джинджифил
  • мазнина за готвене
за мариноване на сушените домати
  • 10 парчета сушени домати
  • 3-4 с.л. зехтин (или друго олио)
  • 1-2 скилидки чесън
  • босилек


Начин на приготвяне:

- от предишния ден, сушените домати се измиват и накисват в малко вода за около 1час. След това се отцеждат и поставят в зехтина, заедно с накълцаниния чесън и босилека;
- в дълбока тенджера се загрява мазнината и после се добавя ориза за 1-2 мин, с постоянно бъркане;

- изсипва се водата, в пропорции, оказани на опаковката. На моята пише 1:3,5 части;
- след като заври се добавят граха, царевицата и розичките броколи;
- 5 мин преди да се отстрани от котлона се добавят подправките;
- пресният чесън се нарязва и смесва с маринованите сушени домати;
- готовият ориз се сервира гарниран със сушените домати;

Добър апетит!








събота, 20 април 2013 г.

Веган рожков течен шоколад




Обичам бързите рецепти. Докато се присетя и вече да е почти готово. Водена от този принцип, си забърках   шоколад. Не съдържа  животински продукти, идеален за всички, които не консумират такива временно (постещи) или по принцип (вегани). 



Необходими продукти:
/за една мини доза/


  • 2 с.л. кокосово масло
  • 1 с.л. вода
  • 1 с.л. кафява захар
  • 1,5 с.л. брашно от рожков
  • 1 ванилия
  • няколко зрънца хималайска сол
за  сервиране 

- ръжен хляб с квас / или друг по желание/
- сурови ядки кашу, нарязани на ситно
- сушени червени боровинки
- кокосови стърготини


Приготвяне:

-  кокосовото масло се разтопява, заедното с  водата ;
-  към него  се прибавя кафявата захар и се разбърква добре, докато се стопи;
-  добавя се  брашното от рожков, заедно с ванилията и зрънцата сол;
- с помощта на лъжица се разбърва  до гладка, еднородна смес.
- намазвате, гарнирате и хапвате.



Добър апетит!



четвъртък, 14 март 2013 г.

Пастет от нахут с чесън и ленено семе





Необходими продукти:

  • 200гр сварен нахут
  • 1с.л. смляно ленено семе
  • 1ч.л. коприва на прах
  • 1/3 връзка магданоз
  • 2-3 скилидки чесън
  • ябълков оцет
  • хималайска сол
  • студено пресовано масло по избор


Начин на проготвяне:

- Нахута се накисва с  малко сода бикарбинат за 24ч;
- сварява се и се блендира заедно с магданоза и чесъна;
- когато е готов пастета, се добавят предварително смляното ленено семе,
копривата на прах и се овкусява със сол, оцет и мазнина;

Добър апетит! 














събота, 9 февруари 2013 г.

Ароматни овесени кюфтенца



    Тези дни  съформука   сподели  впечатляващата рецепта. Оказа се чудесна алтернатива на месните кюфтета. Овесените ядки в комбинация с подправките,
образуват  ароматно,  здравословно блюдо, което кара тялото да се чувства добре. 
Леко ви е  и сте заситени.


Необходими продукти:

/ За около 20 бр. /

  • 400 гр. овесени ядки 
  • 200мл топла вода
  • 1 глава лук 
  • 2 яйца или 1/3 ч.ч смляно ленено семе
  • 5-6 с.л. лъжици шарлан ( или друга мазнина за готвене)
  • чубрица
  • черен пипер
  • кимион
  • хималайска сол
 За сервиране приготвих и  бадемова майонеза.

Начин на приготвяне:

- овесените ядки се смилат на трохи в кухненска резачка и се изсипват в дълбок съд;
- добавя се топлата вода и се разбърква добре. Като цяло сместа става по-скоро суха,
но това е временно;
- отново в резачката може да смелите лененото семе и  след него лука ( по отделно);
- добавят се останалите подправки, шарлана и се омесва с ръце;
- ако сместа е все така суха, може да се добави още малко вода;
- оформят се кюфтенцата и се нареждат в тава, постлана с хартия за печене. 
 Ако нямате хартия - тавата се подмазва добре с мазнина;


хитринки : 

 - За да оформяте по-лесно кюфтенцата, си подгответе купа с вода.
  Преди да вземете доза за оформяне - намокряйте ръцете си;
 - За да станат меки и по-вкусни, след изпичане, поставете кюфтенцата в купа с 
капак за 1-2 часа.




Добър апетит!








четвъртък, 7 февруари 2013 г.

чай Хънибуш



Хънибуш (Меденият храст) е рядко растение, срещащо се само в планините на източен Кейп /ЮАР/. Принадлежи към семейството на Ройбос и има изключително приятен аромат и естествено сладък вкус. Чаят Хъни буш е богат на изофлавони, куместани, лутсолин, флавони и много други биоактивни флавоноиди. Благодарение на тях,
чаят има следните ползи:
  •  антиоксидантни свойства;
  •  съдейства за регулацията на менструалния цикъл при жените и намаляват риска  от рак на гърдата и матката;
  • намалява риска от рак на простатата при мъжете;
  • намалява риска от остеопороза.
  • флавоноидите оказват благоприятен ефект върху мастната и въглехидратната обмяна и съдействат за поддържането на здравословни нива на холестерола и гликозата в кръвта. Имат антимикробни, антивирусни и противогъбични свойства.
  • биоактивните вещества в чая от Хъни буш подпомагат детоксикационните процеси и съдействат за защитата на черния дроб от вредни въздействия.
  • стимулира функцията на червата и намалява риска от запек.
  • съдейства на организма да се справя със стресови ситуации и нервно напрежение.
  • подтиска влечението към сладки храни. 





сряда, 7 ноември 2012 г.

Kарфиол на фурна с елда и киноа


От февруари месец  имам купен пакет  киноа, който отлежава в шкафа. Днес реших, че е крайно време да влезе в употреба. Така и не ми остана време да потърся вкусна рецепта, затова реших да експериментирам. Ястието се  прие много добре у дома. 


Необходими продукти:
/ за тава  с диаметър 31 см /

  • 1 средно голяма глава  карфиол
  • 1 ч.ч. елда
  • 1 ч.ч. киноа
  • 2-3 домата
  • 1 шепа замразено броколи / ако има сурово, още по-добре/
  • 1 стрък праз лук
  • 1 глава кромид лук
  • 1 с..л. кимион на прах
  • 1 с..л. къри /купена готова подправка/
  • 1 с..л. морска сол
  • олио



Начин на приготвяне:

-  измитият и накълцан карфиол, заедно с нарязаната глава лук се задушават в малко вода на котлона;
- киноата и елдата се изплакват добре със студена вода;
- празът се нарязва на колелца, доматитие на дребни парченца;
- в тавата се изсипват задушените карфиол и лук, към тях се прибавят и другите
 съставки - праз лук, елда, киноа, броколи, домати;
- прибавят се  6 - 7 чаши вода и се  разбърква добре;
- добавят се и подправките кимион, морската сол и къри, както и мазнината;
- пече се в предварително загрята фурна около 30-40 мин. 

Добър апетит! 









събота, 8 септември 2012 г.

Червено зеленчуково смути



 През  лятото открих това  страхотно смути и сега намерих време да споделя. Позната е комбинацията червено цвекло+ морков на пресен сок. Аз също си я приготвям понякога. Но днес ще представя чудото на балансирания вкус :


домат + цвекло + магданоз! Доматът придава невероятно  свеж вкус и цвеклото не се усеща като натрапчив подземен зеленчук. 




Необходими продукти:

  • средно голяма глава цвекло
  • средно голям домат ( за предпочитане биволско сърце или розов)
  • 1/4 връзка магданоз

Приготвяне:

- цвеклото и доматът се почистват. Нарязват се на парчета,  за улеснение на  
сокоизтисквачката;
- магданозът се измива добре, също се накълцва  2-3 пъти, за улеснение;  
- изцежда се сокът от цвеклото, после доматътъ и накрая е магданозът;
- готовото зеленчуковото смути се пие бавно и с наслада;


Наздраве!  : )




вторник, 10 юли 2012 г.

Бадемов двуцветен чийзкейк (без печене)


На 9 юли имаме тържествен повод в нашето малко семейство. Любимият ни мъж е рожденик. Това е и единственият път в годината, когато правя торта - подарък. Тази година  исках да направя лесна и  здравословна торта, без захар и без печене.
Така се роди този бадемов чийзкейк.








Необходими продукти:

за блата:
  • 150 гр. сурови бадеми, накиснати за 16 -18ч.
  • 2 с.л. краве масло

за белия крем:
  • 250гр. крема сирене (2 опаковки по 125гр. )
  • 200 мл заквасена сметана (една кофичка)
  • 5 таблетки стевия, разтворени в 2 с.л вода
  • ванилия

за кафевия крем:
  • 200 гр. фина извара
  • 150 гр. заквасена сметана
  • 40 гр каве масло
  • 5 таблетки стевия, разтворени в 2 с.л вода
  • 1-2 с.л. кисело мляко с висока масленост
  • 2 с..л брашно от рожков 

за украсата :

  • 10 бр. узрели джанки, с деляща се костилка

Начин на приготвяне:

- съдът, в който ше бъде тортата, се постила с лист хартия за печене; 
- накиснатите бадеми се обелват. В кухненска резачка се смилат на фини частици.Добавя се разтопеното масло и се обърква добре. Разстила се върху хартията, като се оформя блат. Прибира се в хладилник;
- в дълбока купа се разбива крема сиренето с миксер и към него се добавя заквасената сметана, ванилията и разтворената стевия. Бърка се, докато се получи еднороден крем;
- в друг съд се разбива изварата, заедно с маслото. Прибавят се заквасената сметана, стевията и киселото мляко. Когато се разбие до гладкост се добавя и брашното от рожков. Този крем е леко по-кисел от белия;
- изважда се съдът с охладения блат и върху него се наслагват двата крема, като се редуват;
- джанките се обезкостяват и се нарязват на малки полумесеци;
- декорира се и се прибира в хладилник за  2-3 часа.












Добър апетит!